Сведенията за село Мещица датират още от 1728 и 1732 година в турски регистри под имената Мештидже и Мештиче, а в Третия Зографски поменик, датиращ от 1927 година и до днес се пазят имената на дарителите на Зографския манастир в Света гора. Мещичани се славят като пазители на българската вяра, дух и обичаи, за което много е спомогнал и съподвижникът на Левски и участник в Априлското въстание през 1876 година Иван Македонеца. Днес селото се гордее с черквата "Св.св. Петър и Павел", построена през 1870-1871 г. от Стойо Йовичков, а през 1872 е изографисана от Евстати Димитров. През 1926г. черквата е прерисувана от Илия Зогравски и ценните стенописи са унищожени. Сега тя е в много добро състояние благодарение на дарители, а пред нея все още стои засадената преди векове бяла черница. На името на черквата в селото се строи и параклис в местността "Селище". Историята на параклиса звучи почти като легенда, тъй като всичко започва от съня на двама от жителите на селото. В разстояние на около 10 години и на двамата се присънва, че в тази местност има вода с лечебни свойства. Оказва се, че на мястото наистина има очертан кладенец, където според ясновидката от селото Павлина Илиева трябва да се построи параклис. По- късно жителите разбират, че параклисът всъщност се оказва в центъра на четири хълма, образуващи кръст. Сега той е почти завършен, като архитектурният дизайн е направен изцяло по описание на Павлина Илиева, а строежът е подпомогнат от дарения, предимно на местни жители. Особено важно за жителите на Мещица е запазването на местното училище. По повод на това кмета на селото г-н Борис Станимиров изказа мнение, че затварянето на училището е първата стъпка към затварянето на селото, а от селото зависи цялата страна. Според него със затварянето на сградата, селото ще придобие съвсем друг облик, а другият проблем, че много млади хора са излезли от това училище, обслужващо общо общо пет села. Все още могат да бъдат направени компромиси, за да се запази училището. В него има кадри с отлична подготовка и то е бъдещето на селото. Без него ще се изчерпи и функцията на кметството, каза още г-н Станимиров. Училищната сграда е построена още през 1890 г. и носи името на поета Пейо Яворов. През 1926 г. към училището се открива и читалище, което до днес хората възприемат като средище на духовният живот в селото. Към него в момента има детски народен хор, ръководен дълги години от диригента Марияна Ангелова. Към хора е организирана и фолклорна шесторка, участвала в много мероприятия за изворен фолклор. През миналата година читалището печели проект от националният фонд "Култура" и получава 2 500 лева, раздадени по програма, включваща събиране на песенен и словесен фолклор. С тези пари са направени народни носии за читалището. Със специална програма, подготвена от читалището, децата са гостували на Дом за стари хора в Радомир и SOS- училищата в село Дрен. В нея са включени обичаите, бита и културата в района, а със съдействието на Исторически музей Перник ще бъде направена и изложба. Селото има и голям кукерски колектив, участвал във всички общински прегледи. Освен читалището жителите на селото разполагат и с богата библиотека с 13 хиляди тома литература.

Другата забележителност на Мещица е язовирът. Основното му предназначение до преди няколко години е било поливането на селскостопанските земи в района на селото. Обслужвал е над седем хиляди поливни площи със супермодерно изградена поливна инсталация. Впоследствие всичко това бе разрушено по настояване на институциите, разказа г-н Станимиров. Язовирът продължава да бъде източник на вода за гравитачно поливане на пет села. Има апетити от различни инстанции да бъде отдаден на концесия, допълни той. Жителите обаче са абсолютно несъгласни с този вариант, тъй като освен другите нужди, служи за водопой на почти 100% от животните. Според кмета ще възникнат много спорове между концесионерите и хората, работили за построяването на този язовир. Сред проблемите, пред който е изправено селото е ремонтирането на главният път. Кмета на Мещица е провел срещи с Бриго Аспарухов и Андрей Андреев и прави постъпки за реконструкцията му. Проблем също е и допълнителното водохващане поради увеличената консумация на вода. Водоизточниците в селото са два, но е необходима направата на сонда до помпената станция, което според жителите ще реши проблема. Кмета призовава "ВиК" да се намеси, тъй като те са стопани на обекта и биха могли да окажат помощ. Засушаването в района е голямо, а има и случаи, когато се полива с питейна вода. Въпреки стоящите пред селото проблеми, жителите му не губят кураж и са горди, че живеят в едно от най- китните села в Пернишко.

Източник:http://www.pernik.net/arhiv/July_02/040702.htm