Аз бях в Мещица в нощта на земетресението, заедно с внучката си. При това, къщата ни се намира в началото на селото, на не повече от 200 метра от табелата. За щастие, къщата ни е от плет, половината е в скала, едната стена е от камъни, мазилката е естествена - кал, слама и вар. Това ни спаси от по-големи поражения. Отървахме се само с уплаха, леко наклонен комин и малко изронена мазилка. Но наистина няма къща без поражения!

Първият трус беше с продължителност не повече от 6 - 8 секунди, последва затишие от около петнадесетина секунди, нов трус, който усетих като силно побутване веднаж на ляво и после веднаж на дясно, отново затишие от около 20 - 25 секунди и нов трус, малко по-продължителен, може би около 8 - 10 секунди. Преди всеки от трусовете, за около секунда - две настъпваше направо зловеща тишина - нито щурци, нито птици, нито животни - никакъв звук. После се чуваше постепенно усилващо се бучене и земята започваше да се тресе. В интерес на истината, въпреки че не бяха с кой знае колко голяма продължителност, на мен ми се сториха много дълги. Може би от ужаса и шока от преживяването. И сега още настръхвам от спомена. Но същевременно и съм благодарна на баща си, че на времето не ни послуша да развали старата 200-годишна къща и да построи нова. Не зная, може би някой друг да е усетил и нещо по-различно от мен, но аз преживях и усетих това, което описах по-горе.

Това разказа Ирина от Мещица в групата на Активното гражданско общество във фейсбук